За да не отежнявам останалите разкази, реших в този специално да ви разкажа за фауната на Шри Ланка, или как успяхме да си направим разходка на сал в дивата лагуна и колко много животни видяхме за час и нещо :)

  Мириса е плажно градче, но къщата в която спахме беше извън града от отсрещната на океана страна в самата джунгла. Диви пауни и маймуни се разхождаха около нас, а освен тях  имаше страхотна лагуна, подобна, но по-малка от тази в Тангале.

   Точно пред входа на къщата ни забелязахме, че има ръчно направен сал и се заинтересовахме дали можем да го ползваме. Оказа се, че сала е собственост на бащата на домакинята ни и срещу малка сума си уредихме разходка по изгрев слънце. 

 

Разделихме се на две, половината отидохме на разходка из лагуната, а другата половина отидоха на масаж :) 

 

Страшно много се радвам, че попаднах в първата половина след видяното.

Това ни е лодкаря, не говореше Английски, но пък беше много мил и се постара да ни покаже възможно най-много неща .

   Потеглихме рано сутринта, преди изгрева. Още не се бяхме настанили и под сала се шмугна 2 метров варан. Малко се понаакахме, ако мога така да се изразя. 

В този момент осъзнах, че всъщност не се намираме в зоопарк, а в самата джунгла и никак не е безопасно.

   Слънцето изгря и  всички животни се разбудиха. Звуците от събуждащата се около нас джунгла ме караха да настръхвам. Имах чувството, че се намирам в някакъв филм.

Разходката продължи около два часа. Лодкаря съчета полезното с полезното :) Оказа се, че всяка сутрин ходи със сала до един остров, където си бере кокосови орехи. Заведе ни там, разходи ни из острова, след което натоварихме кокосите и се прибрахме.

Понеже не можеше да си говорим, лодкаря ни демонстрираше всичко по начин по който намери. В случая се покатери на термитника за раздразни с пръчка обитателите :) 

Видяхме различни варани, гущери, хамелеони, чапли, щъркели, рибарчета и какво ли още не.

Беше магично!

Оставям ви с долните снимки и спирам с писанията.

Този симпатяга беше убеден, че се е слял с корените на дървото и не го виждаме. Приближихме се на 50-60 сантиметра, докато разбра, че е разкрит и избяга. Разходката беше магична. Надявам се да са ви харесали снимките.