Както може би вече сте разбрали, в Шри Ланка времето тече по различен начин. Дистанциите се изминават за скандално повече време околкото сме свикнали. И така, рано сутринта напуснахме планините и се отправихме към южното крайбрежие. 

Искахме да посетим няколко градчета, но да ни остане време и за плаж.

Освен плаж искахме да направим "whale watching" (наблюдаване на китове) и аз исках да си оставя един ден за шнорхелинг.

   Предвид горното решихме да пропуснем нощувката в Тангале и да спим 2 нощувки в Мириса. 

   След дългото пътуване с автобус, точно по обед в най-голямата жега, прегладнели пристигнахме в Тангале. Центъра на градчето приличаше на онази гнусна лудница в Негомбо, но след като стъпихме на крайбрежната улица, картинката придоби изцяло различен характер. Изпълнена с малки барове и ресторантчета, спокойна, кокетна, с огромен и красив плаж. Супер много се изкефих. Нямахме много време, за това седнахме край плажа за обяд и бира, след което се разходихме.

    Много смешно беше да видиш бийч бар с коледна украса за туристите празнували Коледа и Нова Година две седмици преди това :) Ето така пък изглеждах аз, когато обикаляхме места в които нямахме нощувки:

   Тангале е известно основно с две неща освен плажа си. Едното е, че има част от плажа на която гигантските костенурки на Индийския Океан снасят яйца. Тази зона е забранена за хора, има някакъв начин да ги гледаш, но май е през нощта с очила за нощно гледане. На плажа не се ходи, за да не се счупят яйцата или пък да се настъпят малките костенурчета.

   Другото нещо с което Тангале е известно е голямата лагуна която се намира в града. За съжаление не успяхме да се разходим из нея, но наваксахме по-късно. Все пак стигнахме до началото и, и за това и оставям една снимка тук:

   След разходката се отправихме към Мириса. 

Успяхме да стигнем в късния следобед, малко преди залез слънце. Мириса се превърна в любимото ми градче в Шри Ланка. 

   Малко предистория. Още преди година, след като купихме билетите,  ходихме да слушаме разказ за Шри Ланка от едно момиче на име Гери в клуб на пътешественика. Освен да породи желание за разглеждане на дестинацията, две неща ми направиха силно впечатление:

1. Най-големия плод растящ на дърво в света - Джак фрут. Плодът расте на големи дървета и достига до 40 кг. Расте само в Шри Ланка и южна Индия. Мега вкусен е - потвърждавам.

2. Един много интересен къмпинг така ми се наби в главата, че нямах търпение да тръгнем само заради него. 

И двете неща ще влязат в историята едно по едно.

   От слизането на летището аз се захванах да търся джакфрут и никъде нямаше. Виждахме подобни плодове по някои сергии, но не ни ги продаваха. Оказва се, че този плод се бере почти презрял от дървото, но понеже е голям често пада. Неузрелите плодове явно ги продават за животните, знам ли. Виждахме го и по дърветата, но пак незрял или пък вече наяден от животните.

   Тъкмо се бях отчаял, че няма да пробвам този екзотичен плод, като на слизане от автобуса видяхме сергия на която го продаваха. Ебати кефа :)

   Така изглежда разрязан отвътре. Има ядка, която може да се яде само след термична обработка, а реално се яде това около ядката. Отвън прилича на огромен бодлив пъпеш :) Вкуса е нещо средно между банан и ананас, много е интересен и не мога да намеря по-точен аналог, за да ви го опиша. А, и е адски лепкав, дадоха ни специални салфетки напоени с нещо като спирт, за да се изчистим след ядене.

 

   Настанихме се ние в къщата, която бяхме букнали предната вечер и избързахме да излезем за вечеря. За разлика от вътрешността на острова, тук по крайбрежието имаш избор от ястия. Най-накрая прясна риба. Видях едно ресторантче, в квартала преди къщата, пред което имаше сергия с различни прясно уловени риби.

Избираш си ти коя риба да ти направят, те я взимат пред теб и след като и сложат лютичко (разбира се) я мятат на скарата.

Помолих сервитьорката да ни препоръча нещо и тя веднага грабна една 5 килограмова Butter Fish и каза, че това е рибата. Наистина, дали защото бях много гладен, или обективно, но това е най-вкусната риба която съм ял досега.

Пихме по няколко бири и се прибрахме да спим.

 

На другия ден в 5 сутринта трябваше да станем за да отидем до кораб с който ще ни водят навътре в океана за да наблюдаваме китове. 

Понеже гледам да бъда обектив и откровен с вас ще ви споделя, че това беше най-голямата загуба на време и пари, която претърпяхме по време на пътешествието. 

   Качват те на претъпкан кораб, возят те 5-6 часа навътре в океана, където за няколко секунди виждаш гърба на кит. Това е. Ако някой иска да отбележе кита сред животните които е виждал, то това е неговото нещо, ако не, по-добре не си губете времето.

 

Както и да е де, след разочароващата разходка с кораба, слязохме по най - бързия начин и се отправихме към плажа. 

 

 

Скоро след като отпрашихме видяхме една табелка гласяща - secret beach ->. 

 

Айде към тайния плаж. Беше малко заливче скрито между скали и един бийч бар. Пихме по нещо, постояхме около час и се отправихме към основния плаж на Мириса.

   Плажа е едно райско място. Не е малкия таен плаж, за който хората си мечтаят, но е огромен, живописен плаж, с големи океански вълни, сърфисти, палмови гори и чиста като сълза вода. Навсякъде из плажа има разхвърляни лодки, а най-интересното нещо беше един полуостров. След 11 часа на обяд обаче, вече водата залива тясната пътека и изолира това парченце земя от голямата суша.

   Изчакахме залеза и се прибрахме. На следващия ден трябваше да тръгваме за Унаватуна, но си направихме една изненада.

Понеже къщата в която спяхме беше в джунглата до лагуната. Хоста ни предложи да ни повози на сал из лагуната на изгрев слънце. Повече за това обаче ще ви споделя в друга тема наречена Wild Life :) 

След уникалната разходка из лагуната нещата продължиха да се развиват по-добре от планираното.

Спомняте ли си за Гери и къмпинга в който много исках да спя. Еми той е точно в това градче.

   Само, че освен мега готиния къмпинг, плажа беше също красив, а най-якото нещо беше, че случайно и непланирано се случи да плуваме с гигантски костенурки в океана. 

Въобще деня беше повече от разкошен.

За съжаление нямам снимки от костенурката, че си плувах с нея, но пък имам от плажа. И по-точно от залеза над плажа :)

   Сега малко за къмпинга.

 

Още с влизането си в Camp Cush ме обзе едно страхотно настроение. Някакво страхотно чувство на спокойствие. Домакина ни посрещна и ни накара да се чувстваме като у дома си. Имаше малки типита (колибки) в които гостите спяха върху палета на земята и една голяма постройка като Тики Бар, в която се бяха събрали 5-6 човека от цял свят (Австралия, Холандия, Ирландия, Белгия, Англия). Хората си "чилиха" на сянка, а на една голяма колона вървеше реге. Positive Vibes, както биха казали приятелите ни от Ямайка :) 

Най-хубавия ми ден през цялото пътуване :)

Ето ги и типитата в които всички спяхме :

   Душовете също не бяха за отхвърляне. Интересното при тях беше, че почти нямаха прегради помежду си. Къпеш си се и гледаш комшията до теб :) Много, много силно :) Дима май намаза някаква готина гледка, но не говори много за това :)

Навсякъде между палмите имаше и опънати хамаци:

   Вечерта домакина предлагаше бюфет срещу скромна сума. Събрахме се около 20 човека общо. Хапвахме, пиехме бира, слушахме музика, някои играеха странни местни игри ( от България си носих една 200мл хулиганка с домашна ракия, за всеки случай, ако трябва дезинфектант. Дойде и нейния ред :) Не за дезинфекция де, почерпих останалите. Те пък взеха, че се уплашиха :) Много люта им била!) И така в приказки и смях, така си се начерпихме, че не знам как съм си легнал :–) 

Край на големия ден :)

   Преди да отпрашим за следващата дестинация минахме за няколко часа през Гале. 

 

Гале е едно от първите колонизирани от Холандците населени места в Шри Ланка.

Има си стар град, който е затворен със защитна стена. Градът е много интересен. Изпълнен с колониални къщи превърнати в ресторанти, магазини и галерии. Обстановката е много различна от всичко друго, което видяхме в Шри Ланка и местните, както и не малко чужденци, се стараят да поддържат своеобразен дух.

 

   Множеството галерии изпълващи стария град ни разкриха една по-различна страна на Шри Ланкската култура.

 

   Извън крепостната стена картинката в Гале е типичната за страната. Пазари, хора, движение :) 

   Исках да направим 2 нощувки в Хикадува, за да имам време за гмуркане. 

Хикадува може да се похвали с красив коралов риф, който аз много исках да посетя с шнорхел.

За съжаление местните са убили рифа с моторните лодки и сега вместо онази цветна палитра, която всички си представяме, всички корали са сиви и бели. Хубавото поне е, че местните обитатели на рифа са си още там.

Не искахме да ползваме моторна лодка за да стигнем до мястото за гмуркане, за това с Веси спазарихме един човечец да ни закара с обикновенната си лодка, чрез гребане.

Шнорхелинга беше върха. Видяхме множество различни видове риби - малки, големи, сини, зелени, оранжеви, раирани, карирани :). Супер си беше, а пасажите от рибки си минаваха през нас необезпокоявани.

Освен шнорхелинга, който си заслужаваше на 100%, Хикадува не успя да ме впечатли особено. Това беше най-големия курорт в който сме били. Чувството беше малко като в България. Огромни хотели, претъпкано с чужденци, особено руснаци. Дори имаше менюта на Руски. Реално това беше първото и последно подобно място което посетихме. 

Бяхме решили да се поглезим и за това си взехме приятно местенце за спане с хубав и чист басейн.

   Абе не беше чак толкова лошо. Просто множеството туристи ми скапваха настроението, всичко друго си беше наред. 

 

 

   За малко да забравя другото нещо, което отличава Хикадува.

 

Има много майстори на типични за Шри Ланка ритуални маски и дървени фигури. Хубаво е като знаеш, че сувенира който си си купил не е правен някъде в Китай, а имаш възможността да се запознаеш с майстора му и да си поговорите.

Ще ви запозная с въпросните майстори и маски:

 

   Без значение дали са цветни или безцветни, маските бяха впечатляващи и всяка е определен бог който пази от нещо лошо, или дарява с нещо хубаво. Не се сдържахме и си взехме една за вкъщи :)

 

 

 

 

 

 

   

 Дойде и ред на последната дестинация в нашето пътешествие.

 

 

Преди обяд хванахме любимата железница и отпътувахме за столицата. Беше адска жега, но поне пътя само 2-3 часа и се траеше. Пак беше претъпкано, но този път поне се возих до вратата и освен, че беше проветриво, можех да се наслаждавам на  гледките. 

 

 

Те пък от своя страна не бяха впечатляващи, ама както и да е. Гледаките бяха обикновени, но хората във влака пак имаха какво да разкажат. Ето този агент в дясно изглеждаше много колоритен :)

И така - Коломбо:

   Ако си мислите, че София е контрастен град, то със сигурност трябва да посетите Коломбо. В града можем да видим страшна смесица между култури. Шри Ланка като цяло е развиваща се и икономически стабилна държава към този момент. Както в повечето подобни държави най-големи инвестиции се правят в столицата, съответно се получава някакъв микс между култура и цивилизация.

Напомнящ за Истанбул, Коломбо ме впечатли със своята уникалност. Небостъргачи, съборетини, езера, храмове, паркове, улични сергии, пазари и каквото можете да се сетите. Още повече, в момента се изпълнява проект по който се строи изцяло ново "сити" в океана, като се изграждат изкуствени острови. 

 

Хората, макар и столичани, са много мили. За почти два дни там успяхме да се натъкнем на много готини местенца. 

Изключително впечатление ми направи една "поляна" до океана на която водеха деца от различни училища след часовете. Толкова много радост, живот и свобода лъхаше от тези деца, че можех да стоя с часове и да ги наблюдавам как си играят. Тичаха, пускаха хвърчила, гониха се и света беше в краката им, далеч от дигиталните решетки в които всички ние се затваряме.

Бедни, диви и свободни - с това завършвам този разказ и с надеждата да ви е било интересно да го изчетете.

The End

https://youtu.be/CEvbtWG6tiA