Следвайки традицията първо ще представя мен и компания, а после ще пиша каквото пиша.

От ляво на дясно: Марто, Марто, Веси, Ани, Дима и Миро. Аз съм този втория Марто с черната тениска и мечката.

Снимката е правена някъде към средата на пътешествието ни, но ще стигнем и до там.

Започвам от начало. Преди около година за има-няма два часа си купихме билети. Ани ни звънна и сподели, че има адското намаление в една авио-компания и за 520лв на човек се сдобихме с двупосочни билети София-Коломбо-София. Нямаше много какво да му мислим, а нямахме и време де, че оставаха само няколко часа до изтичането на промоцията. Купихме си билети за Януари тази година и имаше много време през което да се подготвим, както психически, така и физически, за пътешествието. След като наместихме една сватба и пътуване до Щатите, неусетно 2018 си дойде, а с нея и дългоочакваното пътуване до страната на Чая :)

Общо взето разделихме маршрута на четири части:

- храмове, стари столици и резервати в централната - по-северна част на острова;

- природа и чаени плантации малко по на юг от горното;

- лагуни и плажове по южното крайбрежие на острова;

- последните два дни прекарахме в сегашната столица Коломбо.

Започвам хронологично на следващата страница :)

Още с излизането от летището в 06:00 сутринта ме посрещна страшната комбинация от народ, жега и влага. Изхвърчах навън по най-бързия начин, че страшно ми се пушеше цигара и точно след две дръпки краката ми омекнаха. Все пак датата беше 10ти Януари и ние сме си свикнали на зима, а не на екваториален климат. Съвзех се, изчаках останалите да купят местни сим карти с нет и отпрашихме.

Международното летище на Шри Ланка всъщност се намира по-близо до едно градче Негомбо, отколкото до столицата Коломбо. За това и оставихме "мегаполиса" за накрая, а рано сутринта се отправихме към Негомбо. Идеята бе да се климатизираме за ден, да разгледаме колкото можем, да си отспим и от там да потеглим на Север.

   Лично мен, Негомбо не ме впечатли, но беше от изключителна важност за цялостното ни преживяване. Малко, препълнено с хора и движение, адска жега, тропически дъжд на обяд, мръсотия, огромен но скучен плаж, комари (ама много комари) - това бяха нещата с които трябваше да свикнем по време на цялото ни пътешествие, а там ги получавахме на куп. И така за около ден успяхме да се климатизираме, както физически, така и психически. В началото културния шок беше голям, но бързо си възвърнахме душевния мир :) 

Показвам ви централната част на Негомбо в няколко снимки. Едно от най-интересните неща, важащо за целия остров е, че четирите религии живеят в пълен синхрон помежду си. Ама не както в България се тръби, а действително. Няма малцинствени групи, всички живеят в мир и разбирателство помежду си, като уважават и се грижат за храмовете си. Долните снимки са Хиндуистки храм, а на няколко метра от него Католическа Църква.

 

Оказа се, че на християните им е позволено да се женят само през Януари, съответно навсякъде виждахме сватби и не можеше да влизаме в храмовете, тъй като течаха ритуали.

 

Успяхме да се разходим из града, търсейки автогарата, от където да проверим как да стигнем до следващата си дестинация и деня мина неусетно, наспахме се добре и на следващия ден потеглихме за Дамбула....

    Рано сутринта станахме и пробвахме да закусим. Изключително неприятно бях изненадан от факта, че дори закуските в Шри Ланка са люти, към този момент реших, че ще си стоя гладен през цялото време. 

Тук, може би е момента да споделя, че аз по принцип си имам проблем с експериментацията с храна и това ми е един от основните проблеми когато пътувам. Съответно най-трудно ми беше да свикна с тяхната кухня. Следваха все непопулярни места и осъзнавах, че трябва да се пречупя, щото тежко ми. Все пак лютата закуска ми дойде в повече. Другия сериозен за мен проблем дойде от факта, че местните не пият кафе. Кафе има под някакви форми, но те далеч не са тези на които сме свикнали. 

- Нормално е - ще кажете. 

- Да, обаче това не означава, че е приятно. Нищо от други дестинации съм свикнал с чая за заместител. С това лесно се оправих.

След "закуска" отидохме до автогарата и потеглихме. Трябваше да сменим два автобуса, за да стигнем до Дамбула.

Дамбула е едно много малко градче, изцяло лишено от туристи. Единственото забележително нещо са скални будистки манастири и един музей на будизма. 

Избрахме тази дестинация понеже е много удобна отправна точка към някои големи забележителности на острова, а именно Свещенната скала Сигирия, античния град Поланарува, след което лесно можеше да се отправим към Кенди, следващата ни спирка.

Вече посвикнал със заобикалящата ме среда, страшно много харесах неподправеността на мястото. Беше изключително скромно на пръв поглед, но много истинско.

Разходихме се до скалните манастири, където освен монаси и малко туристи, обикаляха доста маймуни. Постепенно започвах да се влюбвам в острова. На горната снимка са въпросните скални манстири. Скалата в дъното си е вдлъбната навътре, а хората са иззидали само предната стена, за да ги затворят. Различни крале по време на управлението си са правили различни зали, всички от които в чест на буда и съответно с негови статуи. Първата зала датира от 2300 години. В нея има една огромна 14 метрова статуя на буда, изваяна от едно единствено парче скала.